Разлики в принципа: Различни методи за контрол на енергията
Режимът на постоянно налягане е като опитен шофьор, който използва круиз контрол{0}}напрежението остава стабилно, а токът автоматично се настройва според съпротивлението. По време на заваряване, ако тръбата се разшири поради топлина, което води до намаляване на съпротивлението, токът естествено ще се увеличи, за да компенсира топлината. Режимът на постоянен ток, от друга страна, е като прецизен метроном; интензитетът на тока винаги остава на зададената стойност, докато напрежението автоматично се регулира според колебанията на съпротивлението, осигурявайки постоянен входящ топлинен поток за секунда.
Приложими сценарии: Материали и среда
Постоянното налягане е по-подходящо за тънко{0}}стенни компоненти: Когато стената на тръбата е тънка, материалът се нагрява бързо и има малък топлинен капацитет; саморегулиращите се-характеристики на постоянно налягане могат да предотвратят локализирано прегряване.
Постоянният ток е отличен при заваряване на дебели-стени: Когато работите с тръби с дебели-стени, постоянният ток осигурява непрекъснато и стабилно проникване на топлина в дълбоките материали.
Сравнение на адаптивността към околната среда: Режимът с постоянен ток е предпочитан за строителни обекти с големи колебания на напрежението, докато режимът с постоянно налягане има по-висок толеранс за елиптичността на тръбата.
Разлики в ефекта: Качество на заварката
Заваряването при постоянно налягане създава по-равномерен вид на фугата, но може да създаде микроскопични пори поради колебанията на тока; заваряването с постоянен ток води до по-плътни заварени кристали, обикновено с 5%-8% по-висока механична якост, но изисква по-прецизно предварително нагряване. По отношение на оперативната трудност, режимът на постоянно налягане има по-голяма граница на грешка, докато режимът на постоянен ток изисква строг контрол на точността на свързване на тръбния фитинг и силата на затягане.
